Проектът ще бъде представен на оградата на резиденцията на италианското посолство на софийската улица „Париж“ от 5 септември до 20 декември, съобщават от посолството.

Авторката, в сътрудничество с Антонело Мильоци и Марко Марота, изминава очертания от огъня маршрут на активните в наши дни вулкани. Започва от Флегрейските полета и Везувий, преминава през подводната в голямата си част дъга, включваща активните вулкани на островите Стромболи и Вулкано, и накрая завършва с Етна.

Изображенията се стремят да фиксират фрагменти от вулканичния пейзаж – така както са били възприети и тълкувани от първите пътешественици, учени, художници и поети от XVII век и в началото на XVIII и XIX век.

Проектът се реализира с кураторската  подкрепа на Музейния център за селскостопански науки (MUSA) към неаполския университет „Федерико Втори“ и неговия директор проф. Стефано Мацолени, предоставил дигиталните материали за изложбата.

ПРЕЗ 18-И ВЕК НЕАПОЛ Е ТРЕТИЯТ ПО ГОЛЕМИНА ГРАД В ЕВРОПА

През 18-и век третият по големина град в Европа Неапол е изпълнен с тълпи от чужденци, търсещи места и обекти по следите на прочути личности. Те са наследници на аристократи от английски, френски и руски произход, посветени на дипломатическа кариера или утвърдени писатели, които в края на 17-и век пристигали в Италия, за да обогатят собствените си познания.

Първият етап бил Париж – за усъвършенстване на френския, много търсен за времето си език. Задължителна спирка от Grand Tour, както се наричало авантюристичното пътешествие с кон или карета, продължаващо седмици наред, бил Неапол – гостоприемен град, в който се намирал сър Уилям Хамилтън. Той бил посланик на Великобритания в Неаполитанското кралство, запален по археология, предшественик на вулканологията, колекционер на произведения на изкуството и автор на множество картини с пейзажи и руини. За тези пътувания свидетелстват картините от гваш или гуаш – с бързи и решителни движения на четката за по-бързо изсъхване на цвета върху дъската, колосани платна и хартиени листчета с Неапол и Везувий, с първите разкопки на Помпей и Ерколан – за спомен и показване на приятели и роднини.

ОБЕДИНЯВАНЕ

Дискурсът за корените и процеса на обединяване на Европа е актуален. В тази връзка, Адриана Пинятели Мангони иска да допринесе за осъзнаването на ролята на Италия в оформянето през Просвещението на корените на съвременна Европа и на самото европейско единство. Така авторката замисля един petit tour, малко неопросвещенско пътешествие назад във времето, възстановяващо спомена за обиколката на Европа от края на 18-и и началото на 19-и век в Магна Греция.

Европейските естествоизпитатели от края на XVIII век са работели в тясно сътрудничество, независимо от водещите до конфликти политически позиции на родните им държави. Докато политическото разделение на Европа е доведено до крайност от френските революционери, пруските и английски монархически режими, и папската държава в Италия, основателите  на съвременната  вулканология – французите Бартелеми Фожа дьо  Сен-Фон, Льокок, Гетар и Доломьо, германецът фон Хумболт, англичанинът Хамилтън, италианецът Спаланцани – си сътрудничат за обективното и научно опознаване на природните явления и в частност – на вулканите.

ВУЛКАНИТЕ КАТО БОГАТСТВО НА ЕВОЛЮЦИЯТА

„Въздух. Вода. Земя. Огън“ на Адриана Пинятели Мангони е пътешествие, съпроводено от вулканите на Магна Греция, от Просвещението до Романтизма. Литературно и художествено пътешествие между територията и историята, научната и хуманитарна мисъл, изкуството и  поезията, паметта за миналото и преразглеждането на настоящето.

„Все исках да запечатвам и съхранявам в паметта си образа на онова, което винаги съм обичала – природата в нейните най-удивителни проявления – вулканите, небето, морето, с неговите багри и състояния, бреговете, маслиновите  дървета, изгревите, ветровете, земята, водата, въздуха, огъня. А те, чиято красота е привличала множество ентусиазирани пътешественици, непрекъснато ме смайват и подтикват да разбирам техните произход, история, контекст и взаимосвързаност. Тоест, да ги възприемам не просто като разнообразие, а като възхитително и изключително богатство на многоликата еволюция“, казва Адриана Пинятели Мангони.